Официален сайт на хижа Ехо!!!

ИСТОРИЯ
    Мечтата на русенци да изградят свой дом в планината е отколешна. Но едва след 1980г, когато и поредната възможност – замислената хижа “Русе” в района на гара Кръстец се проваля, ръководството на тогавашното Студент ско туристическо дружество”Академик” подема инициативата за построяване на туристически заслон в алпийската част на Средна Стара планина.
    Извършват се необходимите проучвания, получаване на разрешения и подготвителни действия и на 16 септември 1982 г. група от 10 студенти с лидер Димитър Петков и водена от секретаря на дружеството Стефан Георгиев потегля от с. Розино през м.Ирима към билото на планината с над 400 кг строителен товар. Целта е достигане на труднодостъпната и чудно красива алпийска м. Демиркапия, където е предвидено да се изгради заслона. На стотина метра под седловината, в самата покрайнина на гората, започва построява-нето на уникален студентски строителен бивак–висяща на три букака над дълбок овраг колиба от цепени букови дъски. До колибата са оформени умивалня, огнище, кухня и столова на открито, а на мястото на бъдещия заслон се складират близо 3 куб. м. камъни, необходими за строителството. Следват месеци на интензивни проектни и съгласувателни процедури и на 13.VII.1983 г. втора студентска група, въоръжена с кирки, лопати, колчета и папка с проекта на доц. Юрий Стойчев, по познатата вече пътека, достига бригадирския бивак. В същия ден е направена и първата копка за изграждане на обекта.
    До настъпването на зимата е завършено помещение, обзаведено с нар за 15души, одеала, печка, книга за посетители и пе-чат.Съграденото получава висока оценка от централата на БТС, на проектанта Йордан Илиев е възложена преработка на началния проект, строителството се разгръща и през 1984-85 г. заслонът се превръща в кокетна хижа.
    “От църква стана манастир”, се шегували преминаващи планинари.
    Строителството на връх планината се превръща в своеобразна форма за изява на пешеходния, водния и алпийския клубове на дружество“Академик”.Така се стига до неколкократното провежда не на триатлона “Ехо-Русе” (пеша, с велосипед и лодка) и комбинирания с алпийски изкачвания поход “Ехо-Рай”. Студентите са основните строители, но за строежа са необходими коняри, зидари и други специалисти. Една от най-колоритните фигури по време на строителството е конярът Георги Дамов от Самоков или по-известен като Жоро Златния. С неговите тридесетина четирикраки помощници през летните месеци на 1984, 1985, 1986 и 1987 г. бригадата му превозва над 10000 товара, някои от които по тежест и габарити и сега се определят като “невъзможни” за изпълнение с ко- не. А ето и преразказа на един случай!
    В дните на първите есенни снегове на 1984 г. се стремяхме час по-бързо да отлеем покривната плоча. Късно следобяд, след поредните големи бъркала бетон, се оказа, че баластрата може и да не стигне. А по уговорка с Жоро, той трябваше да изнесе на следващия ден други материали. По идея от някакъв филм, на самара на пасящия до хижата кон, оставен за почивка, забодохме с кабарчета набързо съчинена бележка. Отвързахме го и той без колебание се насочи по познатата транспортна пътека към своите събратя, долу в долината на Трите дола. Години след това Жоро разправяше, че преди да се присъедини към останалите коне, “Пенчо” (така се казваше конят) правил опити да събуди стопанина си - удрял с копито по вратата, където той спял за да му “покаже” забодената бележка. Може и така да е било, може и не, но със сигурност бележката свърши отлична работа. Малко преди 10 сутринта на следващия ден, по-рано от друг път, петдесетина чувала баластра бяха изнесени за последните бъркала бетон.

    През лятото на 1985 г. студенти копаят, зидат и коват и същевременно посрещат и подслоняват нуждаещите се туристи, а на 1 ноември с. г., 26 месеца след първата копка, заработва хижната радиостанция, назначен е хижар, хижата е пусната в експлоатация.
    Заслугата е на Георги Копринаров, Тихомир Ганчев, Николай Михайлов, Емил Миланов, Мюмюн Халибрямов, Пламен Папазов, Емил Качамаков, Димо Воденичаров, Иван Хрисков, Атанас Славов, Димитър Орлинов, Тодор Дочев, Калин Калинов, инж. Йорданка Василева, Минчо Недев, Любен Шекеров и още десетки студенти, служители и сътрудници от русенската АЛМА МАТЕР, на Валентин Сираков, Асен Хаджимакаков, Марин Балтов, Луко Караджов, Георги Дамов и други майстори, строители и коняри от Розино, Русе, Тетевен, Рибарица, Пирдоп, Самоков, на туристи ветерани от дружество “Приста”-Русе, местни жители, планинари от различни краища на страната.
    Решаващ принос за изграждането на новия планински дом имат ръководството на Българския туристически съюз,финансирало строежа чрез главен експерт Грую Янков и това на ВТУ “А. Кънчев”(днес Русенски университет), осигурило по-го- лямата част от дефицитните за онова време строителни материали и работна ръка.
Любопитен факт е, че бившият кмет на Русе, инж. Божидар Йотов и ректор на Русенския университет, проф. д.т.н. Христо Белоев, тогавашни студентски лидери, оказват неоценима помощ при осигуряването на студенти-бригадири за строежа. А днес допринасят активно Община Русе и Русенският университет “Ангел Кънчев” да поддържат и утвърждават русенския дух и облик на отдалечената на повече от 250 км от брега на Дунав високопланинска хижа.
През следващата 1986 г. “Ехо” се сдобива с помощна сграда. Тетевенски резбари изработват основното обзавеждане на просторната дневна зала, а колоната в средната част на залата е украсена с 6 вида мрамор. Благодарение на Иван Куманов от Окръжен съвет на БТС-Русе, видни русенски майстори по дърворезба, каменоделство, кована мед и др. сътворяват свои художествени произведения за уникалното оформление на интериора. Проф. Димитър Велев, създателят на българското пеностъкло и председател на дружеството по това време, сам изработва и вгражда уникално стенно пано в столовата на хижата.
    На тържественото откриване, състояло се на 14.06.1987 г., хижата приема име- то на вестника на българските туристи, вестник “Ехо”. Скоро тя става предпочи- читана от хиляди наши планинари, а поради това, че е разположена на европейския пешеходен маршрут “Е-3”, се посещава и от все повече чужденци.
Следват години на утвърждаване на новата хижа. С нестихващ ентусиазъм инициаторите за изграждането й, подкрепени от свои последователи, се захващат с изграждане на 25-кубиков резервоар за питейна вода, пристрояване на още две спални и едно входно помещения на хижата. Делото на първостроителите е продължено от стотици нови нейни приятели – студенти, преподаватели и служители от РУ “Ангел Кънчев”, местни жители, почитатели на планината от цялата страна. Едни от най-активните са студентите Младен Кожухаров, Георги Личев, Красимир Филев, преподавателите Румен Кожухаров и Тодор Тодоров от сформирания през 1988 г. туристически клуб “Ехо” с лидер Пламенка Христова, също преподавател в Университета. От тогава води началото си и традицията всяка есен многочислена група, организирана с нейно участие, да достига “Ехо” по маршрути от съседните хижи “Козя стена”, “Вежен”, “Васильов”, “Хайдушка песен”. Любопитно е да се спомене и случилото се през м. юли, 1995г. Тогава в строителна бригада на “Ехо” за 7 дни се включва един от министрите в правителството на България. Става дума за доц. Марко Тодоров, тогавашен министър на образованието и науката, който по време на годишния си отпуск, заедно с други преподаватели и студенти влага своя дан за доизграждането на хижата. По това време нейни стопани са Николай и Пепа Киранови, дългогодишни и тачени от туристите хижари. Неоценим техен помощник е Петър Христов от с. Рибарица, голям приятел на хижата и дружество “Академик”.
    За нуждите на горскостопанския дърводобив и за хижни нужди поетапно от 1991 до 1996 г. е строена и от 1992 до 2001 г. е експлоатирана товарна въжена линия откъм м. Остриките. По-късно, поради изтичане на проектния срок на служба и невъзможност за реконструкциия, линията е демонтирана. През 1998 г. строители от ж.п. секция Карлово, изпратени от началника й Веселин Стаменов, облицоват с речен камък приземната част на южната фасада на хижата.
    Въпреки недоимъка и непрестанните трудности през последвалите години, с активното и резултатно съдействие на председателя на дружеството доц. Марко Тодоров, с усърдието и всеотдайността на студентите Моис Юлзари, Петко Рашев, Aлександър Кирилов, Мартин Николов, Павел Петров (днес преподавател в РУ “А. Кънчев и зам.председател на д-во “Академик”), на дългогодишния пред-шественик на този пост доц. Вилям Манев, на Костадин Николов, Емил Станев и редица други приятели на хижата са извършени ремонт на покрива (2000 г.), на санитарните възли, разширение на помощната сграда (2002 г.).
    Периодът 2003-2005 г. е характерен с големи трудности, лишения и ограничения поради погасяването на задълженията на дружеството, натрупани от хижната дейност в предходните години. В помощ на дружеството е наемателят на кухненския блок на хижа “Ехо” Валентин Йотовски, по-късно наемател на хижа “Козя стена”. В редица трудни моменти, особено през тежките зими, най-близо до хижарите са планинари от дружеството, подпомагани от Мирчо Петров, Марин Костов и други служители от ПУ Клисура и ПУ Тетевен на НП “Централен Балкан”. По съвпадение, 20 години след въвеждане на “Ехо” в експлоатация, през 2005 г., Българският туристически съюз, отново субсидира хижата. Одобрен е и е реализиран проект за хидроизолационно укрепване на основната сграда и други строително-ремонтни работи. През същата 2005 г. се освещава изграденият в района на хижата от църковно настоятелство православен параклис “Св. Тройца”.
    С добре разчетените действия на Управителния съвет, с опита и авторитета на неговия председател доц. Стефан Вичев, през мандата 2004-2007 г. дружеството стабилизира финансовото си състояние, осезаемо нараства и бюджета на хижата. Персоналът на “Ехо” се комплектова отново с двама целогодишно ангажирани хижари. Дооборудвани и пуснати в действие са санитарни възли към две от спалните помещения и отделно още две етажни тоалетни.
    В резултат на общите усилия на дружеството, на БТС, РУ “Ангел Кънчев”, Община Русе и на предприемчивите хижари Ваня и Иван Иванови, а от януари 2007 г. наследилите ги още по-амбициозните и енергични Венеция и Михаил Боневи, в хижата са направени нови подобрения за туристите. През 2006 г. е инсталирана електрозахранваща система с акумулиране на слънчева енергия, което позволи да се реализира постоянно и надеждно хижно осветление, а в столовата и дневната зала атрактивно да се допълни своеобразното им и неповторимо вътрешно оформление. Монтирана е антена на “Булсатком”, доставени са автоматична пералня и моторен трион.
    Следващата 2007 г. е една от най-напрегнатите, но и от най-резултатните. Подменена е дограмата, основно е ремонтиран резервоара за питейна вода, завършен е грубият строеж на новото ветрозащитно предверие. С помощта на БТС и НП “Централен Балкан” туристическата маркировка в района е подобрена съществено. За нуждите на хижата са доставени нов елагрегат, автомобил “УАЗ”, конете Мишо и Мичка, електрожен и др. инструменти, съоръжения и инвентар.